Футболистите, които играха за 3 (и повече) различни държави

Не са малко футболистите, които в кариерата си са играли за два национални отбора. С новото правило, което разрешава на футболисти с по-малко от 3 мача за страните си да бъдат натурализирани и да играят за друга държава, количеството им се увеличава. Малцина са тези, които обаче играят и за повече от два национални отбора.

Йозеф Бицан

Чешкият нападател има над 948 гола в само 621 мача и е смятан за един от най-резултатните футболисти в историята. Роден и израснал в Австро-Унгария Бицан играе за Вундертима между 1933 и 1936 г., като вкарва 14 гола в 19 мача. Достига и полуфиналите на Световното първенство през 1934 г.

През 1937 г. решава да се премести в Чехословакия, като играе дълги години за Славия Прага. Между 1938 и 1949 г. записва 14 мача и 12 гола за националния тим. Грешка в щаба на чехословаците обаче не му позволява да играе на Световното първенство през 1938 г. По време на германската окупация на страната записва 1 мач за отбора на протекторат Бохемия и Моравия. В него Бицан вкарва хеттрик на Германия, като срещата завършва 4:4.

Алфредо ди Стефано

Ако ти хареса това съдържание, последвай ни във Viber ТУК за още интересни и любопитни статии!

Русата стрела става част от националния отбор на Аржентина още на 21-годишна възраст - през 1947 г. вкарва 6 гола в 6 срещи. През 1949 г., когато той е привлечен в колумбийския Мийионариос в години, в които Колумбия прави свое първенство в разрез с правилата на ФИФА, играе и за Колумбия. В 4 срещи обаче Ди Стефано не успява да се разпише. (прочетете повече за златния период на колумбийския футбол тук).

След като през 1953 г. лигата е закрита и помирение с ФИФА е достигнато нападателят преминава в Реал Мадрид. Аржентинецът се превръща в истинска легенда за "белия балет" и през 1957 г. става и испански национал. За съжаление контузия спира Ди Стефано от участие на Световното първенство в Чили през 1962 г.

ВИЖТЕ КОИ СА 10-ТЕ ЛЕГЕНДИ, КОИТО НИКОГА НЕ ИГРАХА НА СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО

Ласло Кубала

Друга легенда, натурализирана в испанския национален отбор, е Ласло Кубала. Преди Лионел Меси той е водещ реализатор в историята на Барселона и смятан за един от най-великите нападатели, радвал феновете на "Ноу Камп".

Роден в Будапеща, с унгарски, словашки и полски корени, след Втората световна война Кубала се установява в Чехословакия и записва 6 мача и 4 гола.
За да избегне военна служба обаче той се завръща в Унгария, като записва 3 двубоя за родината си. След като обаче страната става социалистическа, Кубала бяга в Италия, а след това в Испания. През 1953 г. получава испански паспорт и записва 19 мача и 11 гола за Ла Фурия. Освен това има и 4 мача и 4 гола за сборния отбор на Каталуния.

Андрей Пятницкий

След разпада на СССР на Евро 1992 участва "националният" отбор на ОНД, просъществувал само няколко месеца. Напълно логично част от играчите на ОНД имат мачове за отбора на СССР, а след това играят за бивша съветска република. Двама от тях обаче успяват да запишат мачове за цели четири страни.

Полузащитникът Андрей Пятницкий записва единствения си мач за СССР през 1990 г. През 1992 г. след като преминава в Спартак Москва започва да е викан в тима на ОНД - всичко върви страхотно, вкарва 2 гола в 5 срещи, но впоследствие остава извън състава за Евро 1992.

В края на годината избира да играе за Узбекистан, където е роден и записва 2 мача. През 1993 г. обаче отново сменя избора си и вече с тима на Русия участва на Световното първенство през 1994 г.

Ахрик Цвейба

Защитникът има грузински корени, но никога не играе за Грузия. Част е от състава на СССР на Световното първенство през 1990 г, като записва общо 17 мача и 1 гол за "червената армия". След разпада на Съюза става автор на първия гол в историята на отбора на ОНД при победата над САЩ с 1:0 в контрола. Цвейба участва на Евро 1992, а след това избира да играе за Украйна, тъй като по това време е футболист на Динамо Киев. Записва 1 мач, но на следващата 1993 г. треньорът на Динамо Михайло Фоменко решава да не разчита повече на него.

След няколко сезона в Япония защитникът подписва с руския Алания през 1997 г. Той приема да облече екипа на Русия и записва 8 срещи, включително и в мача с България, когато Трифон Иванов класира "трикольорите" за Световното първенство във Франция. Припомнете си мача в този материал.

Деян Станкович

Деян Станкович официално е признат за единствения футболист, играл за три страни на Световно първенство. Де факто, това са различни държавни образования след разпадането на Югославия, които се наследяват едно друго. Полузащитникът дебютира за националния тим на Съюзна Република Югославия през 1998 г. и играе на Световното първенство, след което е трансфериран от Цървена звезда в Лацио.

Вече като футболист на Интер той е сред лидерите на отбора на Сърбия и Черна гора на шампионата на планетата в Германия през 2006 г. Същата година обаче Черна гора се отделя и така през 2010 г. Станкович е капитан на отбора на Сърбия на Световното първенство в Южна Африка.